Алфа рисърч: ГЕРБ е първа, ПП и БСП се борят за второто място
Проучване на организация " Алфа Рисърч " за позициите на политическите сили и претендентите за президент на финала на акцията 2 в 1 записва следните трендове:
Повишена готовност за парламентарния избор, който седмица преди изборния ден притегля по-висок интерес от президентската конкуренция.
Консолидиране на партийните ядра в интервала на акцията и борба за електорални периферии в последната седмица преди вота.
Значима отдалеченост сред главните кандидати за държавен глава, само че незадоволителна готовност за излаз от президентските избори в един тур.
Нагласите на гласоподавателите дават цялостна изясненост за общата картина, само че незнайните са повече от изрично известните.
Избирателна интензивност
Пет дни преди изборния ден, подготвеност за присъединяване във вота декларират 47% - 48% от хората с право на глас в страната, други към една четвърт се двоумят, дали да отидат до урните. Взаимното въздействие и припокриване сред президентската и парламентарна акции в композиция със съпътстващите я кавги, здравната и социално-икономическа рецесии връщат интереса на гласоподавателите към борбата за парламент. В началото на акцията, както всекидневно, мажоритарният президентски избор фокусираше по-силно внимание от партийната конкуренция. Три седмици по-късно обаче решилите да поддържат партийна листа надвишават с към 2 пункта участниците в президентските избори.
Електорални настройки за парламентарния избор
Кампанията към този момент е консолидирала твърдите симпатизанти на главните политически сили и това дефинира електоралните им позиции в навечерието на вота.
ГЕРБ-СДС резервират лидерското си място с поддръжка от 24.1% от твърдо решилите да гласоподават като усилват дистанцията пред директните си съперници. Бившите ръководещи съумяват да възвърнат част от отдръпналите се от тях през юли гласоподаватели в столицата и огромните градове. Преднината им се добавя и от динамичния продан на симпатизанти сред протестните обединения, който не разрешава на нито една от тях да се открои като решителен притежател на смяната.
Най-оспорвана остава втората позиция. В директна конкуренция за нея и с изменчив триумф в интервала на акцията са „ Продължаваме промяната “ и Българска социалистическа партия. Седмица преди вота поддръжката за групировката към някогашните служебни министри К. Петков и А. Василев е във високо плато от 16.5% и надвива леко над тази за социалистите (16.0%). Изходът от тази борба ще се реши освен от опцията на двете партии да активизират симпатизантите си, само че и от ситуативни фактори. Влошаване на Ковид обстановката и машинното гласоподаване крият опасности за Българска социалистическа партия, само че не са съществено предизвикателство за последователите на „ Продължаваме промяната “. Неясният идеологически профил, въпросът с двойното поданство на К. Петков и по-слабата готовност могат да имат отрицателен резултат върху „ Продължаваме промяната “.
„ Демократична България “, „ ИТН “ и Движение за права и свободи са другите три партии със несъмнено наличие в идващото Народно заседание. Техните резултати са мощно сближени и е допустимо разбъркване на позиции посред им в оставащите дни.
Обявяването на плана „ Продължаваме промяната “ нанесе електорални вреди на всички протестни партии. След първичния отлив на симпатизанти, „ Демократична България “ съумява да възвърне част от тази загуба и на финала на акцията заема 4-то място с 10.2% от твърдо решилите да гласоподават.
Победителят от изборите през юли „ ИТН “ търпи най-сериозна продължителна ерозия през последните месеци и завършва актуалната акция с 9.9% поддръжка.
Движение за права и свободи, макар активната акция и кандидатурата на водача си за президент, не реализира нормалното високо ниво на готовност на гласоподавателите си (към момента тя е към 65 на 100 при всекидневно ниво над 85 на 100 в предходни избори). Това носи 9.8% за Движението, което не му разрешава да усъвършенства значително позициите си от юлския избор.
Две други обединения са покрай 4%-та преграда и резервират късмет за наличие в Народното събрание. „ Възраждане “ с 3.8% отчасти консолидира фрагментиралия се при последните два избора коренен националистически избор. Обменът на симпатизанти сред протестните партии визира и „ Изправи се БГ! Ние идваме! “. Коалицията към Мая Манолова, която също търпи загуби от „ Продължаваме промяната “, усилва леко поддръжката си и с 3.6% също остава покрай изборния предел.
Последните дни преди вота ще бъдат интервал на борба за перифериите, която мъчно може да промени цялостната картина, само че ще е решаваща за второто място и за прекосяване на бариерата. При следената динамичност се очертава още веднъж фрагментиран парламент и мъчно съставяне на болшинство.
Електорални настройки за президентския избор
Относително по-ясна е обстановката към президентските избори. Борещият се за втори мандат Румен Радев е с максимален задатък (46.4%), само че и с повече компликации спрямо месец по-рано. От една страна, предизвикателство пред него е охладеният възторг към този избор, който мъчно ще надскочи нужната интензивност от 50% за привършване на изборите в един тур. От друга страна, възходящото в последните седмици отчаяние от дейностите на служебното държавно управление (особено по здравната рецесия, инфлацията, цените на електроенергията) разколебава решимостта на част от симпатизантите му. Най-силни поддръжници на Р. Радев са последователите на Българска социалистическа партия и „ Продължаваме промяната “. Сред по-широката външна страна, която ще е доста значима за втория тур обаче е налице известно пропукване.
При втори тур балотажът ще е сред Румен Радев и Анастас Герджиков. Герджиков влиза в последната седмица от акцията с поддръжка от 28.3%, която идва главно от симпатизанти на ГЕРБ-СДС, представители на интелигенцията, свободни специалности и университетски кръгове. Мустафа Карадайъ (8.8%) и Лозан Панов (6.9%) са другите две кандидатури с по-значим дял последователи. Те обаче, както и Костадин Костадинов (3.2%) страдат от резултата на покачвания интерес към парламентарната за сметка на президентската конкуренция и все още имат по-ниска поддръжка от застаналите зад тях обединения.
Тези трендове слагат изхода от балотажа според освен от резултата на първия тур, само че също от позициите на политическите партии и опцията на двамата водещи претенденти да активизират гласоподаватели отвън кръга на твърдите си симпатизанти.
Настоящото проучване е извършено в интервала 7 – 9 ноември 2021г. от Алфа Рисърч, разгласява се на уеб страницата на организацията и се осъществя със лични средства. Проучването е извършено измежду 1017 пълнолетни жители от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по главните социално-демографски признаци. Информацията е събрана посредством директно стандартизирано изявление с таблети по домовете на интервюираните лица.
Алфа Рисърч носи отговорност за данните и интерпретацията, оповестени на нейния уебсайт, само че не и за изборно или манипулативно потребление на тези данни.
Повишена готовност за парламентарния избор, който седмица преди изборния ден притегля по-висок интерес от президентската конкуренция.
Консолидиране на партийните ядра в интервала на акцията и борба за електорални периферии в последната седмица преди вота.
Значима отдалеченост сред главните кандидати за държавен глава, само че незадоволителна готовност за излаз от президентските избори в един тур.
Нагласите на гласоподавателите дават цялостна изясненост за общата картина, само че незнайните са повече от изрично известните.
Избирателна интензивност
Пет дни преди изборния ден, подготвеност за присъединяване във вота декларират 47% - 48% от хората с право на глас в страната, други към една четвърт се двоумят, дали да отидат до урните. Взаимното въздействие и припокриване сред президентската и парламентарна акции в композиция със съпътстващите я кавги, здравната и социално-икономическа рецесии връщат интереса на гласоподавателите към борбата за парламент. В началото на акцията, както всекидневно, мажоритарният президентски избор фокусираше по-силно внимание от партийната конкуренция. Три седмици по-късно обаче решилите да поддържат партийна листа надвишават с към 2 пункта участниците в президентските избори.
Електорални настройки за парламентарния избор
Кампанията към този момент е консолидирала твърдите симпатизанти на главните политически сили и това дефинира електоралните им позиции в навечерието на вота.
ГЕРБ-СДС резервират лидерското си място с поддръжка от 24.1% от твърдо решилите да гласоподават като усилват дистанцията пред директните си съперници. Бившите ръководещи съумяват да възвърнат част от отдръпналите се от тях през юли гласоподаватели в столицата и огромните градове. Преднината им се добавя и от динамичния продан на симпатизанти сред протестните обединения, който не разрешава на нито една от тях да се открои като решителен притежател на смяната.
Най-оспорвана остава втората позиция. В директна конкуренция за нея и с изменчив триумф в интервала на акцията са „ Продължаваме промяната “ и Българска социалистическа партия. Седмица преди вота поддръжката за групировката към някогашните служебни министри К. Петков и А. Василев е във високо плато от 16.5% и надвива леко над тази за социалистите (16.0%). Изходът от тази борба ще се реши освен от опцията на двете партии да активизират симпатизантите си, само че и от ситуативни фактори. Влошаване на Ковид обстановката и машинното гласоподаване крият опасности за Българска социалистическа партия, само че не са съществено предизвикателство за последователите на „ Продължаваме промяната “. Неясният идеологически профил, въпросът с двойното поданство на К. Петков и по-слабата готовност могат да имат отрицателен резултат върху „ Продължаваме промяната “.
„ Демократична България “, „ ИТН “ и Движение за права и свободи са другите три партии със несъмнено наличие в идващото Народно заседание. Техните резултати са мощно сближени и е допустимо разбъркване на позиции посред им в оставащите дни.
Обявяването на плана „ Продължаваме промяната “ нанесе електорални вреди на всички протестни партии. След първичния отлив на симпатизанти, „ Демократична България “ съумява да възвърне част от тази загуба и на финала на акцията заема 4-то място с 10.2% от твърдо решилите да гласоподават.
Победителят от изборите през юли „ ИТН “ търпи най-сериозна продължителна ерозия през последните месеци и завършва актуалната акция с 9.9% поддръжка.
Движение за права и свободи, макар активната акция и кандидатурата на водача си за президент, не реализира нормалното високо ниво на готовност на гласоподавателите си (към момента тя е към 65 на 100 при всекидневно ниво над 85 на 100 в предходни избори). Това носи 9.8% за Движението, което не му разрешава да усъвършенства значително позициите си от юлския избор.
Две други обединения са покрай 4%-та преграда и резервират късмет за наличие в Народното събрание. „ Възраждане “ с 3.8% отчасти консолидира фрагментиралия се при последните два избора коренен националистически избор. Обменът на симпатизанти сред протестните партии визира и „ Изправи се БГ! Ние идваме! “. Коалицията към Мая Манолова, която също търпи загуби от „ Продължаваме промяната “, усилва леко поддръжката си и с 3.6% също остава покрай изборния предел.
Последните дни преди вота ще бъдат интервал на борба за перифериите, която мъчно може да промени цялостната картина, само че ще е решаваща за второто място и за прекосяване на бариерата. При следената динамичност се очертава още веднъж фрагментиран парламент и мъчно съставяне на болшинство.
Електорални настройки за президентския избор
Относително по-ясна е обстановката към президентските избори. Борещият се за втори мандат Румен Радев е с максимален задатък (46.4%), само че и с повече компликации спрямо месец по-рано. От една страна, предизвикателство пред него е охладеният възторг към този избор, който мъчно ще надскочи нужната интензивност от 50% за привършване на изборите в един тур. От друга страна, възходящото в последните седмици отчаяние от дейностите на служебното държавно управление (особено по здравната рецесия, инфлацията, цените на електроенергията) разколебава решимостта на част от симпатизантите му. Най-силни поддръжници на Р. Радев са последователите на Българска социалистическа партия и „ Продължаваме промяната “. Сред по-широката външна страна, която ще е доста значима за втория тур обаче е налице известно пропукване.
При втори тур балотажът ще е сред Румен Радев и Анастас Герджиков. Герджиков влиза в последната седмица от акцията с поддръжка от 28.3%, която идва главно от симпатизанти на ГЕРБ-СДС, представители на интелигенцията, свободни специалности и университетски кръгове. Мустафа Карадайъ (8.8%) и Лозан Панов (6.9%) са другите две кандидатури с по-значим дял последователи. Те обаче, както и Костадин Костадинов (3.2%) страдат от резултата на покачвания интерес към парламентарната за сметка на президентската конкуренция и все още имат по-ниска поддръжка от застаналите зад тях обединения.
Тези трендове слагат изхода от балотажа според освен от резултата на първия тур, само че също от позициите на политическите партии и опцията на двамата водещи претенденти да активизират гласоподаватели отвън кръга на твърдите си симпатизанти.
Настоящото проучване е извършено в интервала 7 – 9 ноември 2021г. от Алфа Рисърч, разгласява се на уеб страницата на организацията и се осъществя със лични средства. Проучването е извършено измежду 1017 пълнолетни жители от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по главните социално-демографски признаци. Информацията е събрана посредством директно стандартизирано изявление с таблети по домовете на интервюираните лица.
Алфа Рисърч носи отговорност за данните и интерпретацията, оповестени на нейния уебсайт, само че не и за изборно или манипулативно потребление на тези данни.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ